За надеждата
Имам нужда, Надежда, от теб!
Прости ми за всяка насмешка,
прости ми за всеки куплет,
във който твърдях, че си грешка.
Имам нужда от теб аз сега,
но и утре, завинаги даже,
че не мога да бъда сама,
а без тебе светът ще ме смаже!
Всяка болка ми носи вина.
След всяко падане аз те отричах
и те губех със всяка сълза.
Но, Надежда, аз пак те обичах...
Върни се при мене сега
и вече няма от тебе да бягам.
Ти си в края на всяка игра
и начало на ново залагане.
Ти завърташ оста на света
и помагаш за всяко откритие.
Върни ми сега Любовта
и със нея върни се
завинаги!
Прости ми за всяка насмешка,
прости ми за всеки куплет,
във който твърдях, че си грешка.
Имам нужда от теб аз сега,
но и утре, завинаги даже,
че не мога да бъда сама,
а без тебе светът ще ме смаже!
Всяка болка ми носи вина.
След всяко падане аз те отричах
и те губех със всяка сълза.
Но, Надежда, аз пак те обичах...
Върни се при мене сега
и вече няма от тебе да бягам.
Ти си в края на всяка игра
и начало на ново залагане.
Ти завърташ оста на света
и помагаш за всяко откритие.
Върни ми сега Любовта
и със нея върни се
завинаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горяна Панайотова Всички права запазени
