(откъс от едно много лично стихотворение)
...Вървя в планината и търся покой,
да запазя любовта си и вечно да си мой!
Да няма значение ни място,
ни време,
да няма значение дали нощ
или ден е!
Да не трябва да бързам,а тихо да стъпвам,
със стъпките си да не те събудя,
че мило ми е да гледам как спиш, ЛЮБОВ МОЯ,
и само с целувка твоя сън да прогоня!
...Та мислех си как боса искам да стъпвам ...