27.09.2007 г., 8:15

ЗА НАС

890 0 1
(откъс от едно много лично стихотворение)


...Вървя в планината и търся покой,
да запазя любовта си и вечно да си мой!
Да няма значение ни място,
                                                  ни време,
да няма значение дали нощ
                                                или ден е!
Да не трябва да бързам,а тихо да стъпвам,
                            със стъпките си да не те събудя,
че мило ми е да гледам как спиш, ЛЮБОВ МОЯ,
и само с целувка твоя сън да прогоня!

...Та мислех си как боса искам да стъпвам
                                                         по мекия килим,
по мекия килим на нашата спалня,
                                 и да се сгуша при моя любим!
При моя любим завинаги да остана,
да го целувам безкрайно,
               да се радваме, че сме двама!
Мисля си как искам пред олтара с теб да застана,
пред Господ да се врека във вечна обич и вярност,
                                          да чувстваш моята всеотдайност!
Мисля си как от нашата любов ще се роди нова,
                                                заедно нов живот ще създадем,
                               и на него безкрайната си обич ще дадем!
Ще се търсим в нашето дете,
                                                    заченато от любовта ни,
Да сме предани един на друг,
                                          да няма ни съмнения, ни измами,
                                       и да спазваме думите си обещани!

02.01.2006 - 06.01.2006 г






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...