Още ме обичаш, аз знам това,
мечтаеш да хванеш мойта ръка,
но страх те е теб от много неща,
аз се протягам, но ти дърпаш свойта ръка...
Като любовници ние се крием в нощта,
любовница нека съм, но не и сама!
За тебе боли ме, признавам си аз,
без теб съм нищо и тъжен ще е моят глас!
Защо да го крия, защо да тежи,
нима моето сърце все трябва да го боли...
Нека споделя ти какво си за мен,
как минава без тебе моят ден!
А ти се страхуваш да не ме нараниш,
мислиш го постоянно, даже не спиш!
С чувствата ми нямал право да играе той,
не се дърпай, остани си герой!
И двамата ще ни боли,
но какво от това,
най-силна се чувствам
хваната за твоята ръка!
И нека боли ни,
и грешни да сме,
хванати една за друга
да са нашите ръце!
Имам си някой,
ти също си имаш,
но и двамата знаем,
това не са нашите любими!
Само с тебе животът има смисъл,
само към тебе ме води всяка мисъл!
Само с тебе се чувствам добре,
слято е моето с твоето сърце...
И ти не се прави на силен,
аз виждам - не си!
Виждам, за мен боли те
и много ти тежи!
Защо се преструваш,
да, признай си пред мен...
Не си с ледено сърце,
не си супермен!
Знам, заради другите
правиш го това!!!
Какво те интересуват те,
хвани се за мойта ръка!
Може да сме мошеници,
любовници зли!
Но само когато съм с тебе,
вътре в мен не боли!
Двамата ще се справим,
нека ни упрекват те!!
В съня дори само да се виждат
мойто с твойто лице!
Аз знам, пак ще изкараме
някак си този живот...
Просто сме обречени да се криеме
заедно с тебе до гроб !
И знай,
свързани са наш'те души,
заедно ли сме -
няма кой да ни победи...
Ще изтърпим всичките болки,
ще изтърпим всички беди,
защото обичам те аз,
защото обичаш ме ти!
© Христина Юлианова Todos los derechos reservados