Днес е нов ден – различен,
и ти днес си различен,
държиш се по начин, за теб неприличен,
по начин, за теб нетипичен...
Гледаш ме, не се усмихваш,
не казваш вече „Остани”
и тръгвам си аз с мисълта ясна –
„За него просто забрави”.
Аз ли те нараних ?!
За нищо не съм те лъгала, помни...
И болката някъде дълбоко скрих,
казах на сърцето „За него просто забрави!!!”
Ти ще живееш в мен завинаги,
дори огънят да загасне
и ще бъда до теб, дори да ме няма,
дори и раната да зарасне.
Ще гледам скрито
и мрака в мен ще обичам, вместо теб,
и мъката в очите ти виждам в този различен ден,
ти беше до болка обичан, от никоя друга – само от мен.
© Васи Куин Todos los derechos reservados