Животът беше една красива игра,
в която ти и аз играехме без да се замисляме!
Но когато се влюбихме един в друг,
тогава животът спря да бъде красива игра!
Ти и аз бяхме толкова щастливи,
когато се разхождахме по пътеките на любовта!
Ти и аз бяхме толкова истински влюбени,
когато се любувахме на красивото нощно небе!
Но ето всичко се промени, когато те видях с друг в онази нощ,
сърцето ми замръзна от гняв, а чувствата ми се изпариха!
Исках да се скрия от този безскрупулен свят, за да те забравя,
затова защото ти ми даде всичко и ми отне всичко!
Сега, когато си далече от моето ледено сърце,
всичко ми се струва празно и някак си без смисъл!
Искам да не бях те срещал никога в моя живот,
да не бях се влюбвал в твоите красиви сини очи!
Всяка нощ, когато заспивах уморен от поредната пиянска нощ,
ти идваше в моя сън, за да ми припомниш всички мигове,
в които ти и аз бяхме по истински и по-влюбени от всякога!
Ах! Как искам да избягам от този зъл кошмар, ах, как искам?
Знаеш ли, след всичко, което ми даде, сега съм никой,
нямам приятели, на които да споделя мъката си!?
Знаеш ли, след теб всичко, е някак си по-пусто,
нямам вече за кого да се боря и за кого да мечтая?
Ти ми отне мечтите и всичките ми надежди!
Ти ми отне страстта, с която обичах!
Ти ми отне всичко, което имаше смисъл!
Ти бе моята красива любима, която обичах!
Сега, когато се вглеждам сред нощното небе
и видя нашите звезди да не греят така силно както преди,
в сърцето ми се появя онзи красив спомен,
в който ти и аз бяхме едно цяло!
© Пацо Танчев Todos los derechos reservados