За Нея От Ней

25 feb 2009, 22:11

Poesía

397 0 2

Кристалният блясък в очите
слънчевият оттенък в косите
всичката болка в сълзите...
и дъждът вали с капки тихи
а тишината така боли... нали
Неумиращи чувства и емоции
най-големите от човешките пороци
попаднала в кошмарен сън
затворена... не поглеждаш навън...
потънала в себе си
разглеждаш спомените си...
забравяш... вселената е изцяло твоя
слънцето изгрява... след пороя...
когато мелодията се прекърши
струната се скъса
животът ти е на прага да свърши
остаряла... изчезнал е хъса
остават очите и всичко зад тях...
аз бях... аз видях...
и вдъхновен сътворих
този тих стих
който...
на теб... посветих...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maistora (Красимир Тенев)

2009-02-26T11:09:05+02:00

Добър поетичен дебют. Не е лошо за възраста ти.Логично е когато се скъса струната да се прекършва мелодията, а не обратното.Но кой знае.
"Битието определя съзнанието", но пък "начина на мислене опеделя начина на живот."
malka_i_jestoka (Емили)

2009-02-26T00:52:05+02:00

Мелодично.....