Feb 25, 2009, 10:11 PM

За Нея От Ней

  Poetry
516 0 2
Кристалният блясък в очите
слънчевият оттенък в косите
всичката болка в сълзите...
и дъждът вали с капки тихи
а тишината така боли... нали
Неумиращи чувства и емоции
най-големите от човешките пороци
попаднала в кошмарен сън
затворена... не поглеждаш навън...
потънала в себе си
разглеждаш спомените си...
забравяш... вселената е изцяло твоя
слънцето изгрява... след пороя...
когато мелодията се прекърши
струната се скъса
животът ти е на прага да свърши
остаряла... изчезнал е хъса
остават очите и всичко зад тях...
аз бях... аз видях...
и вдъхновен сътворих
този тих стих
който...
на теб... посветих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добър поетичен дебют. Не е лошо за възраста ти.Логично е когато се скъса струната да се прекършва мелодията, а не обратното.Но кой знае.
    "Битието определя съзнанието", но пък "начина на мислене опеделя начина на живот."
  • Мелодично.....

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...