25 sept 2007, 14:29

За niki_kanchev

Poesía

707 0 2

Променям се, когато те обичам,
пак за тебе плача, но този път боли...
Дори да знам, че от мен зависи всичко,
не мога да не роня сълзи...

Ще ми липсваш вечно - ти го знаеш!
Знаеш, че те нося в мен
и може да не си признаеш,
но ще ме виждаш в твоя ден...

И мислейки, и фантазирайки за нас,
ще събираме усмивки и чужди мечти...
И някъде сами завчас
ще си спомняме един за друг... И ще боли!

И може би сърцата ни за малко
ще си спомнят старата ни топлина...
И може би сме с тебе жалки,
щом делим двама една самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0