За niki_kanchev
710
0
2
Променям се, когато те обичам,
пак за тебе плача, но този път боли...
Дори да знам, че от мен зависи всичко,
не мога да не роня сълзи...
Ще ми липсваш вечно - ти го знаеш!
Знаеш, че те нося в мен
и може да не си признаеш,
но ще ме виждаш в твоя ден...
И мислейки, и фантазирайки за нас,
ще събираме усмивки и чужди мечти...
И някъде сами завчас
ще си спомняме един за друг... И ще боли!
И може би сърцата ни за малко
ще си спомнят старата ни топлина...
И може би сме с тебе жалки,
щом делим двама една самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
