За нищото и всичко

23 mar 2010, 14:08

Poesía

520 0 0

Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.

Когато дървото на живота се прекърши,

ще се молим да открием Вечното.

Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,

ще бродим и ще търсим нечия следа.

А тя, следата, в себе си я носим, всеки Божи ден си я творим

и ако след Всичко стори ни се, че сме в Нищото,

трябва само себе си да виним.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.