За освовите ми

Аз нямам на какво да стъпя,

под мен земята се руши.

Какво бих могъл да скалъпя?

Мен времето ме разруши!

Аз като млад, в живота важех

и носех радост и пари.

Добре се справях  аз  със стажа.

гордееха се с мен дори.

Бях стожер в моето семейство...

И всички гледаха към мен.

О, ръкоплескаха ми даже

и аз бяхудовлетворен!

Но пенсийката щом получих,

разбрах,че съм за вдички стар

и щом критично се разучих,

разбрах,че съм изгубил чар...

Аз бях изключен от Играта.

Не бях юнака със  загар!

И запреплитах си краката

разбрах,че трябва да съм стар!

И всички, даже и жената,

разбраха, че не съм "Лъва"...

И аз така разбрах "обрата",

и свойта собствена Съдба!

Макар, че спорех с всички в къщи,

изгубвах  аз авторитет.

И внуците ми веждесъщи,

вървях веч сами напрад!

Разбрах,че вече тъй ще бъде,

и със това се примирих,

реда си чакам за "отвъде"

и затъгувах в своя стих!

10.07.2015г. Драгойново