Nov 5, 2015, 5:33 PM

За основите ми

384 0 0

 

За освовите ми

 

Аз нямам на какво да стъпя,

под мен земята се руши.

Какво бих могъл да скалъпя?

Мен времето ме разруши!

 

Аз като млад, в живота важех

и носех радост и пари.

Добре се справях  аз  със стажа.

гордееха се с мен дори.

 

Бях стожер в моето семейство...

И всички гледаха към мен.

О, ръкоплескаха ми даже

и аз бяхудовлетворен!

 

Но пенсийката щом получих,

разбрах,че съм за вдички стар

и щом критично се разучих,

разбрах,че съм изгубил чар...

 

Аз бях изключен от Играта.

Не бях юнака със  загар!

И запреплитах си краката

разбрах,че трябва да съм стар!

 

И всички, даже и жената,

разбраха, че не съм "Лъва"...

И аз така разбрах "обрата",

и свойта собствена Съдба!

 

Макар, че спорех с всички в къщи,

изгубвах  аз авторитет.

И внуците ми веждесъщи,

вървях веч сами напрад!

 

Разбрах,че вече тъй ще бъде,

и със това се примирих,

реда си чакам за "отвъде"

и затъгувах в своя стих!

10.07.2015г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...