Nov 5, 2015, 5:33 PM

За основите ми

391 0 0

 

За освовите ми

 

Аз нямам на какво да стъпя,

под мен земята се руши.

Какво бих могъл да скалъпя?

Мен времето ме разруши!

 

Аз като млад, в живота важех

и носех радост и пари.

Добре се справях  аз  със стажа.

гордееха се с мен дори.

 

Бях стожер в моето семейство...

И всички гледаха към мен.

О, ръкоплескаха ми даже

и аз бяхудовлетворен!

 

Но пенсийката щом получих,

разбрах,че съм за вдички стар

и щом критично се разучих,

разбрах,че съм изгубил чар...

 

Аз бях изключен от Играта.

Не бях юнака със  загар!

И запреплитах си краката

разбрах,че трябва да съм стар!

 

И всички, даже и жената,

разбраха, че не съм "Лъва"...

И аз така разбрах "обрата",

и свойта собствена Съдба!

 

Макар, че спорех с всички в къщи,

изгубвах  аз авторитет.

И внуците ми веждесъщи,

вървях веч сами напрад!

 

Разбрах,че вече тъй ще бъде,

и със това се примирих,

реда си чакам за "отвъде"

и затъгувах в своя стих!

10.07.2015г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...