5.11.2015 г., 17:33

За основите ми

382 0 0

 

За освовите ми

 

Аз нямам на какво да стъпя,

под мен земята се руши.

Какво бих могъл да скалъпя?

Мен времето ме разруши!

 

Аз като млад, в живота важех

и носех радост и пари.

Добре се справях  аз  със стажа.

гордееха се с мен дори.

 

Бях стожер в моето семейство...

И всички гледаха към мен.

О, ръкоплескаха ми даже

и аз бяхудовлетворен!

 

Но пенсийката щом получих,

разбрах,че съм за вдички стар

и щом критично се разучих,

разбрах,че съм изгубил чар...

 

Аз бях изключен от Играта.

Не бях юнака със  загар!

И запреплитах си краката

разбрах,че трябва да съм стар!

 

И всички, даже и жената,

разбраха, че не съм "Лъва"...

И аз така разбрах "обрата",

и свойта собствена Съдба!

 

Макар, че спорех с всички в къщи,

изгубвах  аз авторитет.

И внуците ми веждесъщи,

вървях веч сами напрад!

 

Разбрах,че вече тъй ще бъде,

и със това се примирих,

реда си чакам за "отвъде"

и затъгувах в своя стих!

10.07.2015г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...