11 jun 2015, 23:08

За паметника на цар Самуил 

  Poesía » Civil
854 0 4

Петнадесет хиляди ослепени войници
вече десет столетия път през мрака намират
към сърцата ни. Българи, тези кухи зеници
в съвестта ни, в дългът ни синовен се взират.

 

И ни питат дали тази съвест е будна,
и ни питат дали този дълг още тачим,
щом търпим със бездушна пасивност абсурда,
както глутница псета ръфат, дърпат и влачат

 

разпокъсана кожа, тъй побъркан “елит”
паметта Самуилова да превръща в сеир,
че видът на владетеля в монумент неоткрит
не подхождал на техния естетически мир.

 

И превръща чиновника в зле скроен водевил
паметта, и достойнството, и трагизма на царя.
Питат те, ослепените, а мълчи Самуил,
но в очите му каменни гняв свещен се разгаря.

 

И ще светят те в мрака да напомнят на юроди,
че над тях е България, че безпаметна нация
е етническа сбирщина беззащитна пред бурите.
Затова и читателю, този стих провокация

 

е към твоята съвест. Нека ние отсъдим
монумента какъв е и дали да го бъде.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще го бъде, защото е нашата съвест!
  • С какъв поглед трябва Самуил да погледне ослепените си войници?
    Има ли по-подходящ от този? Поздрав за силната творба!
    До кога ще се противоречи на всичко, което другите са
    успели да направят?
  • Всички владетели трябва да ги има /подобно Площада на героите в Будапеща/, та дано погледите на всички тях да стреснат някого...
    Силна творба! Поздрави!
  • Четох за този монумент - погледа му не одобрявали.
    Че те да не искат Самуил влюбено да ги гледа?!
Propuestas
: ??:??