За планината

9 mar 2013, 10:31

Poesía » Filosófica

396 0 3

"хубава си моя горо..."
Любен Каравелов

Била си вечна и неповторима,
над всички времена и бури зли.
Красива лете. По- красива зиме!
Усмихната и плувнала в сълзи...

Грижовна майка в дни неизброими.
С легенди скъпи и със случки зли.
Усмихната през слънчивите зими
и плачеща през есенните дни.

Изправяш се високо в небесата,
до Господа са твойте върхове,
си скътана на хората в сърцата,
във радостни и тъжни часове.

В Хайдушките пътеки и поляни,
и в изворите, в дивните гори,
и в мурите столетни разлюляни
е скрита славата на твойте дни.

И ти от времето си вече посивяла,
посягат ти човешките ръце,
но ти на моя род живот си дала,
и той те тачи, горо, от сърце!

Дори и паднала, дори и победила,
за нас ще къташ Слънце и Звезди...
Ти като майчица със хората си мила!
Плачù със нас и с нас се весели!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

suleimo (Дани Сулакова)

2013-03-09T16:40:16+02:00

Аплодисменти!
sisichek (Сияна Чекова)

2013-03-09T12:05:40+02:00

Хареса ми, че планината Ви е вдъхновила, усетих обичта Ви към нея. Хубаво е описана. Успех!
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2013-03-09T11:46:58+02:00

Вьзхитително!!!Личи,че скоро сте ходили по Пирин,а може би и по Рила.Елате и в Родопите,при нас!Тук не е по различно!Ще ги видите като на длан!