За планината
"хубава си моя горо..."
Любен Каравелов
Била си вечна и неповторима,
над всички времена и бури зли.
Красива лете. По- красива зиме!
Усмихната и плувнала в сълзи...
Грижовна майка в дни неизброими.
С легенди скъпи и със случки зли.
Усмихната през слънчивите зими
и плачеща през есенните дни.
Изправяш се високо в небесата,
до Господа са твойте върхове,
си скътана на хората в сърцата,
във радостни и тъжни часове.
В Хайдушките пътеки и поляни,
и в изворите, в дивните гори,
и в мурите столетни разлюляни
е скрита славата на твойте дни.
И ти от времето си вече посивяла,
посягат ти човешките ръце,
но ти на моя род живот си дала,
и той те тачи, горо, от сърце!
Дори и паднала, дори и победила,
за нас ще къташ Слънце и Звезди...
Ти като майчица със хората си мила!
Плачù със нас и с нас се весели!
© Христо Славов All rights reserved.
