За поета с празна душа

Tи пишеш, може би, прекрасно...

Избрал си думите добре...

И чувствата описал си понятно -

във всички свои стихове..

Ала...душата ти е гола!

Груба, недодялана и празна!

Извън хартията си грубиян!

Надменен,

самовлюбен ,

великан!

И речника ти недодялан,

във живия живот -

простака в теб издава

Култура,

възпитание,

финес - обноски -

за теб,

са само думи празни!

Изглежда ясно!

Прекалено ясно даже!

Защо от тебе бяга любовта

Защо и щастието, никога ,

за дълго,

пред твоята врата

не се е спряло

Живееш ти в измислен свят!

Във него чувствата са само думи

Любов и радост, мъка, сълзи...

Не можеш ли с душата да усетиш -

словата,

пукната пара не чинят!

Хартията напразно изхабена...

Сложи я в кофата за смет!

Valentina Mitova©,

10/11/2019