Tи пишеш, може би, прекрасно...
Избрал си думите добре...
И чувствата описал си понятно -
във всички свои стихове..
Ала...душата ти е гола!
Груба, недодялана и празна!
Извън хартията си грубиян!
Надменен,
самовлюбен ,
великан!
И речника ти недодялан,
във живия живот -
простака в теб издава
Култура,
възпитание,
финес - обноски -
за теб,
са само думи празни!
Изглежда ясно!
Прекалено ясно даже!
Защо от тебе бяга любовта
Защо и щастието, никога ,
за дълго,
пред твоята врата
не се е спряло
Живееш ти в измислен свят!
Във него чувствата са само думи
Любов и радост, мъка, сълзи...
Не можеш ли с душата да усетиш -
словата,
пукната пара не чинят!
Хартията напразно изхабена...
Сложи я в кофата за смет!
Valentina Mitova©,
10/11/2019
© Valentina Mitova Всички права запазени