1 oct 2009, 1:10

За пореден път

828 0 0

За поред път те търся
с надеждата, че този път ще те намеря.
Там някъде в мислите си,
на улицата,
зад ъгъла на някоя моя гънка.
Чукам по кухи врати и питам за теб,
вглеждам се дали това не си ти,
но - нали не те познавам -
как да разбера?
Нямам твоя снимка,
дори образа ти не знам -
дали си с кафяви очи,
а рус ли си, или не си -
нищичко не знам за теб.
За поред път те търся
в сънищата си, в блянове и мечти,
чувам само шепнещи устни,
бяло петно,
от което не те виждам, не знам и аз защо.
Не искам ли или не мога?
Продължавам да те търся...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...