1 oct 2009, 1:10

За пореден път

825 0 0

За поред път те търся
с надеждата, че този път ще те намеря.
Там някъде в мислите си,
на улицата,
зад ъгъла на някоя моя гънка.
Чукам по кухи врати и питам за теб,
вглеждам се дали това не си ти,
но - нали не те познавам -
как да разбера?
Нямам твоя снимка,
дори образа ти не знам -
дали си с кафяви очи,
а рус ли си, или не си -
нищичко не знам за теб.
За поред път те търся
в сънищата си, в блянове и мечти,
чувам само шепнещи устни,
бяло петно,
от което не те виждам, не знам и аз защо.
Не искам ли или не мога?
Продължавам да те търся...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...