За поред път те търся
с надеждата, че този път ще те намеря.
Там някъде в мислите си,
на улицата,
зад ъгъла на някоя моя гънка.
Чукам по кухи врати и питам за теб,
вглеждам се дали това не си ти,
но - нали не те познавам -
как да разбера?
Нямам твоя снимка,
дори образа ти не знам -
дали си с кафяви очи,
а рус ли си, или не си -
нищичко не знам за теб.
За поред път те търся
в сънищата си, в блянове и мечти,
чувам само шепнещи устни,
бяло петно,
от което не те виждам, не знам и аз защо.
Не искам ли или не мога?
Продължавам да те търся...