27 ago 2005, 14:43

за после....

  Poesía
856 0 0
Запази я,
нека е дълбоко,
там при сребърните глетчери -
в потайното
там където недокосване е
северно
и непристъпно,
върховете остри са
и вятърът по тях се бръсне,
свири пронизително,
насечено,
там където
месеца не стъпя,
писъкът дори замръзва,
там я запази
за после.

Не погубвай
свойта страст,
дори когато невъзможно е
тя да се излее
по духа и кожата,
не я убивай,
нито я проклинай,
нито я затваряй,
пренареждай,
нито деформирай,
ни гримирай,
ни кодирай,
нито я обричай в служба,
запази я....

Там сред чистотата,
там далече,
там я запази
за после....

После ще настъпи....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...