Aug 27, 2005, 2:43 PM

за после....

  Poetry
857 0 0
Запази я,
нека е дълбоко,
там при сребърните глетчери -
в потайното
там където недокосване е
северно
и непристъпно,
върховете остри са
и вятърът по тях се бръсне,
свири пронизително,
насечено,
там където
месеца не стъпя,
писъкът дори замръзва,
там я запази
за после.

Не погубвай
свойта страст,
дори когато невъзможно е
тя да се излее
по духа и кожата,
не я убивай,
нито я проклинай,
нито я затваряй,
пренареждай,
нито деформирай,
ни гримирай,
ни кодирай,
нито я обричай в служба,
запази я....

Там сред чистотата,
там далече,
там я запази
за после....

После ще настъпи....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...