За последен път на Теб, Мъниче...


Пресъхнаха дори сълзите ,
непосилна съм да затворя своите очи...
Умирам аз,вдишвам аромата на свойта болка,
и гледам как кръвта червена от мен кърви ...

Стъмнява се, имам нужда от глътка жива вода,
която за мен си единствено и само ти!
Ако можех някак си да се спася,
щеше да е като изпия от пламъка на твоите очи...

Не ми се говори,не съм силна вече аз ...
Крещя, за да ме чуе мрака и да ми прати лъч светлина ...
Моляте сянка черна, остани с мен за последна глътка отрова пак,
това е последната ми нощ, изпивам те слабост докато не пречупи се моята душа...

Накрая отново познатата до болка песен ...
И все така кървящото сърце ...
Изборът е между Ада и вечна тъжна есен,
докато и заледеното ми сърце отново не умре ...

(За последно днес те моля да не бъдеш гузен,
а сърцето ми с усмивка една да стоплиш ти.
Приятелството ти е най-важната награда,
а най-ценното е,че в себе си виждам и твоите очи...)