За последен път на Теб, Мъниче...
Пресъхнаха дори сълзите ,
непосилна съм да затворя своите очи...
Умирам аз,вдишвам аромата на свойта болка,
и гледам как кръвта червена от мен кърви ...
Стъмнява се, имам нужда от глътка жива вода,
която за мен си единствено и само ти!
Ако можех някак си да се спася,
щеше да е като изпия от пламъка на твоите очи...
Не ми се говори,не съм силна вече аз ...
Крещя, за да ме чуе мрака и да ми прати лъч светлина ...
Моляте сянка черна, остани с мен за последна глътка отрова пак, ...