28 mar 2005, 8:10

За последен вик

  Poesía
1.5K 0 7
Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване.
Отпътува от тук младоста -
весела, буйна до невъзможност,
прибрала във стария сак
усмивки в път и тревожност.
За последен вик се завръщам
сама сред спрелите влакове.
Но, нали съм пак у дома,
какво от това, че нямам път
и възможност?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е красиво,харесва ми!6 от мен
  • Път назад няма и не бива да има защото движението е напред и нагоре по спиралата и в радост да е за теб
  • Страхотно си го описала, но ми звучи като безизходица.Дано да си я преодоляла, ако е преодолима и една-две усмивки за пътят ти напред
  • Благодаря ви за подкрепата!
    Няма път назад,посоката е една,колкото и да е тъжно.Мисля,че това е кризата на 40-те,всички стигаме до нея.Справяме се по различен начин,но много си приличаме...
  • Винаги има път и ти избираш по кой да тръгнеш.Желая ти да откриеш истинския!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...