Nadya (Надя Вълканова)
53 117
28 мар. 2005 г., 08:10

За последен вик 

  Поэзия
1113 0 7
Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване.
Отпътува от тук младоста -
весела, буйна до невъзможност,
прибрала във стария сак
усмивки в път и тревожност.
За последен вик се завръщам
сама сред спрелите влакове.
Но, нали съм пак у дома,
какво от това, че нямам път
и възможност?

© Надя Вълканова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много е красиво,харесва ми!6 от мен
  • Път назад няма и не бива да има защото движението е напред и нагоре по спиралата и в радост да е за теб
  • Страхотно си го описала, но ми звучи като безизходица.Дано да си я преодоляла, ако е преодолима и една-две усмивки за пътят ти напред
  • Благодаря ви за подкрепата!
    Няма път назад,посоката е една,колкото и да е тъжно.Мисля,че това е кризата на 40-те,всички стигаме до нея.Справяме се по различен начин,но много си приличаме...
  • Винаги има път и ти избираш по кой да тръгнеш.Желая ти да откриеш истинския!
  • Важното е,че си у дома...може да имаме много пътища,но единия води точно там,където сме нужни.Поздрав Надя!
  • Възможност винаги има,както и пътища...
Предложения
: ??:??