28 мар. 2005 г., 08:10

За последен вик

Поэзия

1.5K 0 7

Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване.
Отпътува от тук младоста -
весела, буйна до невъзможност,
прибрала във стария сак
усмивки в път и тревожност.
За последен вик се завръщам
сама сред спрелите влакове.
Но, нали съм пак у дома,
какво от това, че нямам път
и възможност?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

v_i_l_i (Виолета Христова)

много е красиво,харесва ми!6 от мен

2005-03-28T22:30:58+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Път назад няма и не бива да има защото движението е напред и нагоре по спиралата и в радост да е за теб

2005-03-28T22:20:13+03:00
Lanfear (Емма)

Страхотно си го описала, но ми звучи като безизходица.Дано да си я преодоляла, ако е преодолима и една-две усмивки за пътят ти напред

2005-03-28T21:59:42+03:00
Nadya (Надя Вълканова)

Благодаря ви за подкрепата!
Няма път назад,посоката е една,колкото и да е тъжно.Мисля,че това е кризата на 40-те,всички стигаме до нея.Справяме се по различен начин,но много си приличаме...

2005-03-28T20:43:01+03:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Винаги има път и ти избираш по кой да тръгнеш.Желая ти да откриеш истинския!

2005-03-28T20:19:20+03:00