Вечер се прибираш късно, не говориш,

до мене лягаш, но не ме целуваш.

Тихо си лежиш, не спориш

и мислите ти вече ясно чувам.

За друга мислиш, аз го зная,

далече си от мен в този миг.

В тебе няма и следа от рая,

които сътворихме в отминалите дни.

Не искаш да си тук, аз зная,

за теб съм вече тежко бреме.

И тук, притихнал, ти планираш края

на нашето красиво и любовно време.

Лягаш си, дори не ме и лъжеш,

че от работата пак си закъснял.

че за тебе още знача нещо,

че в ничие легло не си заспал.

Аз не спя, но теб не те интересува,

дори не ме поглеждаш с погледа студен.

Аз те чаках, но теб не те вълнува -

от всичко с мен си вече уморен.

Явно е, че я докарахме до края,

няма какво да си кажем дори.

Свърши всичко и двамата знаем -

всеки по пътя свои ще върви.

Отивам си, щом изгрее зората,

за последно съм с теб до зори.

За последно ще видя в очите ти луната,

поне за последно ти ме целуни.

Целуни ме в името на прекрасните нощи,

в името на красивите дни.

Тази нощ ще ти прошепна "Сбогом" -

за последно ти ме целуни!