7 ago 2010, 17:00

За последно 

  Poesía » De amor
953 0 0
Вечер се прибираш късно, не говориш,
до мене лягаш, но не ме целуваш.
Тихо си лежиш, не спориш
и мислите ти вече ясно чувам.
За друга мислиш, аз го зная,
далече си от мен в този миг.
В тебе няма и следа от рая,
които сътворихме в отминалите дни.
Не искаш да си тук, аз зная,
за теб съм вече тежко бреме.
И тук, притихнал, ти планираш края
на нашето красиво и любовно време. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??