15 sept 2007, 21:24

За последно... 

  Poesía
1119 0 28
Добре съм, скъпи!
Всичко е простено,
а белезите всъщност са пощада.
Звукът от тишината е целебен.
Дъгата бавно слиза в листопада
и все едно дали ще те забравя,
походката ти крачи през септември,
а погледът през лявото ти рамо
е шепот на тъгата ти по мене.
Очите ти са спрели на предела,
вината им очакват да помилвам.
Възможно ли е с укор да разстрелям ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??