15 sept 2007, 21:24

За последно...

  Poesía
1.2K 0 28
Добре съм, скъпи!
Всичко  е простено,
а белезите всъщност са пощада.
Звукът от тишината е целебен.
Дъгата бавно слиза в листопада
и все едно дали ще те забравя,
походката ти крачи през септември,
а погледът през лявото ти рамо
е шепот на тъгата ти по мене.
Очите ти са спрели на предела,
вината им очакват да помилвам.
Възможно  ли е с укор да разстрелям
мъжа, когото истински обичам!?
Мълча...
И свеждам всичките си чувства,
до ъгъла на пръстите ти в  джоба.
Нали съм силна... Мога да си тръгна,
но духа вятър, а ръката ти е топла.
Ще повървим минута-две.
До светофара.

Поне за да ми кажеш за последно,
от себе си успя ли да избягаш,
преди да се превърнеш в моя белег...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...