Добре съм, скъпи! Всичко е простено, а белезите всъщност са пощада. Звукът от тишината е целебен. Дъгата бавно слиза в листопада и все едно дали ще те забравя, походката ти крачи през септември, а погледът през лявото ти рамо е шепот на тъгата ти по мене. Очите ти са спрели на предела, вината им очакват да помилвам. Възможно ли е с укор да разстрелям мъжа, когото истински обичам!? Мълча... И свеждам всичките си чувства, до ъгъла на пръстите ти в джоба. Нали съм силна... Мога да си тръгна, но духа вятър, а ръката ти е топла. Ще повървим минута-две. До светофара.
Поне за да ми кажеш за последно, от себе си успя ли да избягаш, преди да се превърнеш в моя белег...
Възхитен съм, очарован съм, заслепен съм!
Не мога да повярвам че е възможна толкова доброта, мъдрост и красота, и такова майсторство у една толкова млада жена!
"И свеждам всичките си чувства,
до ъгъла на пръстите ти в джоба.
Нали съм силна... Мога да си тръгна,
но духа вятър, а ръката ти е топла."
!!!Ще помълча и аз!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.