Добре съм, скъпи!
Всичко е простено,
а белезите всъщност са пощада.
Звукът от тишината е целебен.
Дъгата бавно слиза в листопада
и все едно дали ще те забравя,
походката ти крачи през септември,
а погледът през лявото ти рамо
е шепот на тъгата ти по мене.
Очите ти са спрели на предела,
вината им очакват да помилвам.
Възможно ли е с укор да разстрелям ...