За последно

5 abr 2019, 8:30

Poesía » De amor

453 2 2

Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,

аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да

остане разпуканият залез – тук.

И точно в този миг да мога с него да се любя –

до насита, с нрав младежки и за последно да

отпия глътката от еликсира оставена в капчица

върху перваза.

Той е мъж – Да, той е! И навярно за последно ще

ме гали с ръцете си по жълтото ми тяло.

Кръвта ще кипне, когато му оставя косите си

върху здравото му рамо.

Гласът ми да запомни – не искам друго!

„Отново - теб ще чакам на нашата гара“!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2019-04-05T22:40:12+03:00

Представих си всичко толкова ярко и едновременно изпитах бушуващата стихия на жената. Вдъхновяваща поезия!
RainaVakova

2019-04-05T09:04:52+03:00

Колко често си мислим, че е за последно и след последното пак...
Благодаря ти за замислящите редове!