За последно
Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,
аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да
остане разпуканият залез – тук.
И точно в този миг да мога с него да се любя –
до насита, с нрав младежки и за последно да
отпия глътката от еликсира оставена в капчица
върху перваза.
Той е мъж – Да, той е! И навярно за последно ще
ме гали с ръцете си по жълтото ми тяло.
Кръвта ще кипне, когато му оставя косите си
върху здравото му рамо.
Гласът ми да запомни – не искам друго!
„Отново - теб ще чакам на нашата гара“!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados
