10 jul 2019, 20:53

За последно

Poesía

1.1K 0 0

Готов ли си?Хвани ръката ми!
Подавам ти я за последно
и след това догониш ли ме,
не ще получиш времето безмерно!

Дори да влезеш...,
стаята е вече празна.
Разграбваше я с пълни шепи,
прашинка даже не остана.

Забравил ли си нещо?Взимай и си тръгвай,
на мене нищо не ми трябва.
Дори да молиш,не ще се върна
И спомена не ще оставя в мен да се спотайва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0