За последно

Споделяш ли с някого своите мечти? 

Или моралът те притиска, казват ти, че е нередно?

Намираш ли спокойствието у човека, който е до теб, какви са неговите положителни черти?

И хапва ли ти се вечер сладолед, нищо, че е вредно?

За после? Лед? След? Заедно? Едно?

Дали наясно сме какво значение се крие в това привидно просто словосъчетание?  

Човек е част от машината наречена Живот… Най-важното звено!

В един момент на всеки става ясно какво е неговото призвание…

Дали е навик нещото, което бута ни напред?

Желанието за успех не ни ли провокира за последно да опитаме, дали отново нещо ще се случи?

Физическото може ли душевното да ограничи, да се почувстваш ти несрет?

Или пък опитът, за да се превърне във успех, то трябва дълго да се учи?

Понякога желанието просто е да махнеш със ръка… 

Да викнеш псувайки: “Мамка му не става!”, за да ти олекне…

Да блъснеш по неудушевен предмет… Тъга?

Ентусиазма или Егото ще клекне?

Надежда винаги ще има - тя умирала накрая!

И нищо не ни спира опит да направим… За последно!

А, резултатът ако положителен е, мисълта ни се понася на своите крила към безкрая…

Защото душата е безсмъртна, а пък тялото е тленно.