Aug 1, 2023, 11:00 AM

За последно

  Poetry
757 1 0

Споделяш ли с някого своите мечти? 

Или моралът те притиска, казват ти, че е нередно?

Намираш ли спокойствието у човека, който е до теб, какви са неговите положителни черти?

И хапва ли ти се вечер сладолед, нищо, че е вредно?

 

За после? Лед? След? Заедно? Едно?

Дали наясно сме какво значение се крие в това привидно просто словосъчетание?  

Човек е част от машината наречена Живот… Най-важното звено!

В един момент на всеки става ясно какво е неговото призвание…

 

Дали е навик нещото, което бута ни напред?

Желанието за успех не ни ли провокира за последно да опитаме, дали отново нещо ще се случи?

Физическото може ли душевното да ограничи, да се почувстваш ти несрет?

Или пък опитът, за да се превърне във успех, то трябва дълго да се учи?

 

Понякога желанието просто е да махнеш със ръка… 

Да викнеш псувайки: “Мамка му не става!”, за да ти олекне…

Да блъснеш по неудушевен предмет… Тъга?

Ентусиазма или Егото ще клекне?

 

Надежда винаги ще има - тя умирала накрая!

И нищо не ни спира опит да направим… За последно!

А, резултатът ако положителен е, мисълта ни се понася на своите крила към безкрая…

Защото душата е безсмъртна, а пък тялото е тленно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...