ruji (Диди Попова)
38 78
7 dic 2006, 5:24

ЗА ПОСЛЕДНО 

  Poesía
796 0 6

ЗА ПОСЛЕДНО

Няма ли да доидеш пак,
последно като за раздяла
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна?

Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце?
Аз знам, че няма да се върнеш
и това разкъсва моето сърце!

За последно ми кажи, че ме обичаш,
за последно днес ме целуни
със страстта и с нежността, с която
ти първата целувка ми дари!

И за нас да бъде този спомен вечен,
прилежно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,
който ме превърна в жена.

Този който ме научи да обичам
и омразата в мен роди,
и после чувствата, градени с много обич,
без капка съжаление разби!

Научи ме да страдам,
научи ме да бъда вярна,
научи ме безмилостно да наранявам
и за това съм ти най благодарна.

Ще бъда твое копие същинско,
познавам те, ти беше моя господар.
Ще бъда като тебе безпощадна
притежателка на твоя дар.

© Диди Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това ти ли си го писала? Чела съм го и преди... авторско ли е?
  • Харесва ми!Много динамично!Прилича на метаморфозата на пеперуда,само че в обратен ред!Завършва малко мистично и зловещо! Определено не бих ти станала гадже от Мая
  • Последно?!?Никога не е достатъчно.Хареса ми!Поздрав!
  • Много е хубаво!Поздравления 6 от мен
  • Браво, мила! И аз съм чувствала доста често същото... даже и съвсем наскоро пак! Продължавай да твориш!
  • Това, което си написала ми е много познато, защото съм го изпитвала. Ако имаше по- висока оценка от 6 бих ти я поставила без колебание.

    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??