ЗА ПОСЛЕДНО
ЗА ПОСЛЕДНО
Няма ли да доидеш пак,
последно като за раздяла
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна?
Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце?
Аз знам, че няма да се върнеш
и това разкъсва моето сърце!
За последно ми кажи, че ме обичаш,
за последно днес ме целуни
със страстта и с нежността, с която
ти първата целувка ми дари!
И за нас да бъде този спомен вечен,
прилежно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,
който ме превърна в жена.
Този който ме научи да обичам
и омразата в мен роди,
и после чувствата, градени с много обич,
без капка съжаление разби!
Научи ме да страдам,
научи ме да бъда вярна,
научи ме безмилостно да наранявам
и за това съм ти най благодарна.
Ще бъда твое копие същинско,
познавам те, ти беше моя господар.
Ще бъда като тебе безпощадна
притежателка на твоя дар.
© Диди Попова All rights reserved.
от Мая
