11 nov 2025, 10:55

За последно, единствено и само

140 0 0

Последно листо, кацнала птичка на своето дърво,

Приготвена за полет.

Но мрачното небе не иска птички.

Станало е ниско и враждебно.

Стреля със безброй студени капки.

И дървото вече, не иска листото да остане.

Тогава - остава само един последен

полет- надолу.

Пръстта на земята е нашето последно убежище, където се скриха и всички други листа.

Само то остана още последна надежда за отишлото си лято.

Дали ще се върне?

Вятърът го блъска грубо, студено. То трепва, поглежда, няма го лятото, няма да го дочака.

 

Последен полет надолу .

Небето е затворен път нагоре.

Пътят е само надолу.

Никому ненужен вече лист,

странно останал сам на дървото.

Като старец забравен

Останал във края само със своите спомени, умиращи заедно с лятото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горския Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...