За последно, единствено и само

Последно листо, кацнала птичка на своето дърво,

Приготвена за полет.

Но мрачното небе не иска птички.

Станало е ниско и враждебно.

Стреля със безброй студени капки.

И дървото вече, не иска листото да остане.

Тогава - остава само един последен

полет- надолу.

Пръстта на земята е нашето последно убежище, където се скриха и всички други листа.

Само то остана още последна надежда за отишлото си лято.

Дали ще се върне?

Вятърът го блъска грубо, студено. То трепва, поглежда, няма го лятото, няма да го дочака.

Последен полет надолу .

Небето е затворен път нагоре.

Пътят е само надолу.

Никому ненужен вече лист,

странно останал сам на дървото.

Като старец забравен

Останал във края само със своите спомени, умиращи заедно с лятото.