Когато лодките в бутилките
решат да се удавят,
а писмата не
дочакат до зори,
снеговете пък до болка
припряно закъсняват,
ще се срещнем пак
объркани почти,
но вече знаещи,
за дъха на зимата
и думите неказани в нощта,
отхапваш малко
от плода и в ириса
изписва се желание - ела.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados
всъщност възможните светове може и да са много, но неслучайно именно един от тях успява да се вмести в графата "актуален" 
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
