Когато лодките в бутилките
решат да се удавят,
а писмата не
дочакат до зори,
снеговете пък до болка
припряно закъсняват,
ще се срещнем пак
объркани почти,
но вече знаещи,
за дъха на зимата
и думите неказани в нощта,
отхапваш малко
от плода и в ириса
изписва се желание - ела.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados
всъщност възможните светове може и да са много, но неслучайно именно един от тях успява да се вмести в графата "актуален" 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
