Когато лодките в бутилките
решат да се удавят,
а писмата не
дочакат до зори,
снеговете пък до болка
припряно закъсняват,
ще се срещнем пак
объркани почти,
но вече знаещи,
за дъха на зимата
и думите неказани в нощта,
отхапваш малко
от плода и в ириса
изписва се желание - ела.
© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados