15 feb 2013, 22:08

За приятелите

  Poesía
727 0 0

       За приятелите

 

 

Искрящо вино закипя,

надигам чашата със стръв,

течността се в мене вля,

раздвижи топлата ми кръв.

 

Приятели, да вдигнем чаши,

за младостта да вдигнем тост,

да бъдем верни в дни тревожни,

с думи прости да стоим на пост.

На масата другари много

подеха бурната ми реч,

ще бъдем верни, дружно казват,

дори да сме от тук далеч.

 

Приятелите свои аз помня,

те бяха до един добри,

навярно имал съм тогава

прекрасни розови очи.

Но някак си прозрял човекът,

че тя, земята, се върти,

и в тази бясна въртележка 

всеки своя път "откри".

Едни се лутат без посока,

на други им растат криле,

за всички тях тъй рядко чувам,

не крачим в общи редове.

 

По принцип никак не обичам 

почерпени с вино думи,

да слушам музика, която 

излиза от фалшиви струни.

Но вас целувам, като братя,

каквото и да означава,

да знаеш братя как се мразят, 

а уж кръвта вода не става.

 

Аз каня ви на чаша вино,

така, за някаква разтуха,

не зная начин по-удачен

от гърлото да махнем буца.

И после вкупом да говорим,

да спорим жарко до зори,

някак, мисля, ще се върнем

към миналите наши дни.

 

Приятели, да вдигнем чаши,

че времето назад остана,

не искам клетви, думи тежки,

че вижте днес какво остана.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Савар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...