ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
За първи път в живота щом се влюбиш -
мечтите те понасят на крила…
Но щом измамен сутрин се събудиш -
проклинаш се, че си дошъл в света!
Аз все си спомням мойта първа обич,
тя беше моят връх велик в света!
За нея аз се борих с много сноби.
О, тя за мен не беше суета.
За нея бях принуден да воювам,
макар че бях аз безнадеждно млад...
Напразно, думите си не хортувам.
Това за мене беше моят Ад!
Тогава бях шестнадесетгодишен.
Любимата - по-малка и от мен.
Велико чувство - как да го опиша?!
От виното аз бях опиянен.
И мойта схватка бе многогодишна.
Със кратки срещи, оди и писма…
Накрая всичко туй стана излишно
и нашата любов дойде сама.
О, тази първа обич ненагледна
направи ме готов за този свят!
Макар за нас тя да не бе последна,
направи ни живота по-богат!
© Христо Славов Todos los derechos reservados