4 sept 2006, 11:38

За първи път жена

  Poesía
732 0 1

Твоят дъх ме стопля.
Устните ти са горещи.
Изгарят ме със плам.
А аз съм студена.
Сърце от лед.
Това е моят срам.
Трудно ми е да обичам.
Пленнница съм на своята съдба.
Аз дишам.
Но в друго тяло.
С друга душа.
Сякаш се гледам отдалече.
Нима това съм аз?
Защо съм така фригидна?
Нима не съм достойна да бъда жена?
Но ти не се уморяваш...
Опитваш пак и пак...
И аз усещам че нещо се разгаря.
Нещо лумна в мойто тяло и душа.
За първи път обичам.
За първи път не се страхувам-
да посрещна любовта.
Доверявам ти се напълно.
И се заричам:"ти си единствен"!
Оттук до края на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...