Твоят дъх ме стопля.
Устните ти са горещи.
Изгарят ме със плам.
А аз съм студена.
Сърце от лед.
Това е моят срам.
Трудно ми е да обичам.
Пленнница съм на своята съдба.
Аз дишам.
Но в друго тяло.
С друга душа.
Сякаш се гледам отдалече.
Нима това съм аз?
Защо съм така фригидна?
Нима не съм достойна да бъда жена?
Но ти не се уморяваш...
Опитваш пак и пак...
И аз усещам че нещо се разгаря.
Нещо лумна в мойто тяло и душа.
За първи път обичам.
За първи път не се страхувам-
да посрещна любовта.
Доверявам ти се напълно.
И се заричам:"ти си единствен"!
Оттук до края на света.