5 abr 2018, 1:12

За първи път пролет

  Poesía » Otra
610 0 0

 За Първи Път Пролет

 

Дойде тази пролет със пролетен лъч,

дойде тази пролет със истински пъпки,

спусна се тя на смели криле,

на клоните кацна радостна тръпка.

 

Изникват новите празнични дрехи,

коси разпиляни, родени надежди,

щъркели в ясното синьо небе,

които децата с цветята довеждат...

 

Потръпват още голи тополи

от топлия вятър-нежен зефир,

иглики поглеждат тревите наболи,

листецът посреща своя кумир!

 

Посипа боите художник небесен,

картина изправи на пъстри стени

и струна опъна пролетна песен,

за първи път слънце сърцето плени.

 

След толкова пролети чакана бе,

през дългия стръмен със бурени път,

със пролетно сиво студено небе,

където единствен ръмеше дъждът!

 

Дойде тази пролет със жива вода,

водата поръси разтворени пъпки,

зърнах над мен милион хвърчила,

с лъчите закрачиха пролетни стъпки!

 

За първи път пролет очите огря,

прелест накичена, приказна фея,

цветни ръце над мене простря

във пролет за първи път

литна сърцето да пее!

 

гр. София, 31.03.2018 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...