19 mar 2011, 14:04

За първи път се чувствам като "Сбогом". 

  Poesía » De amor
831 0 3

Октомврийска тъга като за предпоследно.

Младо вино с вкус на пропуснато начало.

Първата пролетна утрин и последните заскрежени целувки.

Бучка лед в гърлото, дето не се разтапя

Тъй бързо, като в чашата с концентрат.

Неделен следобед, разлят по кожата ми наполовина.

Цигулка за раздялата разказва. Най-страшната, нали?

Защото е наша. Спусната е алената овехтяла завеса

Отново след пиесата за светлосини спални.

Само старите декори на луната оцеляха.

Самотна лодка и удавник също.

Антракт дори нямаше.
Та с него да удължим минутите нереалност.

За добрата игра на чувствата – поклон,

За непреодолимата жажда на желанието...

Ще поиграем още двайсет-трийсет сезона,

Така, в бездуетност,

И сигурно Режисьора горе за шега ще ни разпредели

Отново заедно...

В някой следващ... театър.

 

 

© Анна-Мария Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??