purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)
17 98
19.03.2011 г., 14:04 ч.

За първи път се чувствам като "Сбогом". 

  Поезия » Любовна
834 0 3

Октомврийска тъга като за предпоследно.

Младо вино с вкус на пропуснато начало.

Първата пролетна утрин и последните заскрежени целувки.

Бучка лед в гърлото, дето не се разтапя

Тъй бързо, като в чашата с концентрат.

Неделен следобед, разлят по кожата ми наполовина.

Цигулка за раздялата разказва. Най-страшната, нали?

Защото е наша. Спусната е алената овехтяла завеса

Отново след пиесата за светлосини спални.

Само старите декори на луната оцеляха.

Самотна лодка и удавник също.

Антракт дори нямаше.
Та с него да удължим минутите нереалност.

За добрата игра на чувствата – поклон,

За непреодолимата жажда на желанието...

Ще поиграем още двайсет-трийсет сезона,

Така, в бездуетност,

И сигурно Режисьора горе за шега ще ни разпредели

Отново заедно...

В някой следващ... театър.

 

 

© Анна-Мария Николаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??