За първи път се чувствам като "Сбогом".
Октомврийска тъга като за предпоследно.
Младо вино с вкус на пропуснато начало.
Първата пролетна утрин и последните заскрежени целувки.
Бучка лед в гърлото, дето не се разтапя
Тъй бързо, като в чашата с концентрат.
Неделен следобед, разлят по кожата ми наполовина.
Цигулка за раздялата разказва. Най-страшната, нали?
Защото е наша. Спусната е алената овехтяла завеса
Отново след пиесата за светлосини спални.
Само старите декори на луната оцеляха.
Самотна лодка и удавник също.
Антракт дори нямаше.
Та с него да удължим минутите нереалност.
За добрата игра на чувствата – поклон,
За непреодолимата жажда на желанието...
Ще поиграем още двайсет-трийсет сезона,
Така, в бездуетност,
И сигурно Режисьора горе за шега ще ни разпредели
Отново заедно...
В някой следващ... театър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна-Мария Николаева Всички права запазени
