6 feb 2019, 0:29

За пътя на душата

  Poesía » Otra
868 2 7

Застанала съм

на края на света

и искам любовта отново

да раздвижи кръвта ми...

И да се чувствам млада,

щастлива и обичана...!

Застанала съм

на края на света

където всичко

се руши и рухва...

А в шепите държа -

лотоса на вечността

и искам да опазя

любовта си...!

Застанала на края на света!

Искам да изкореня завинаги

злото от себе си...

И в този негостоприемен свят

там някъде в сърцето ми

блести , блести светлина!

За да мога да си спомня

за пътя на душата...

Защото все към нея вървя,

падам и ставам под

капризите на времето

в което живея...

И вярвам, че светът

е прекрасен и тъй съвършен!

И взирам се в портала

на златното бъдеще...

Където белият лотос

разлиства листенца

със всички без цени

човешки добродетели!

Справедливост!

Благодарност!

Доброта!

Честност!

Вяра!

Надежда!

Любов...

Защото ние сме хората -

които трябва да разтворят

сърцата си за любовта...

За да пребъдем!

За да ни има...!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • И ще ни има,защото въпреки пропастите всеки има в сърцето си кътче запазено за добротата.
  • Мария, благодаря ти от сърце за хубавия коментар!
    Благодаря ти за хубавите пожелания и топлината!
    Пожелавам ти хубава вечер изпълнена с любов и светлина!
  • Поздравявам те за чистото и неподправено желание да преживееш мечтите си мила, Катя!
    "И в този негостоприемен свят
    там някъде в сърцето ми
    блести , блести светлина!"
    Има Един Едиствен, който може да сбъдне всичко това, за което копнее душата ти! Искрено ти го пожелавам, Кате! Благословена да си! Желая ти красива вечер!
  • Антоан, благодаря ти от сърце за хубавия коментар и пожелания!
    Пожелавам ти хубава вечер и нови творчески успехи!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...