За пътя на душата
Застанала съм
на края на света
и искам любовта отново
да раздвижи кръвта ми...
И да се чувствам млада,
щастлива и обичана...!
Застанала съм
на края на света
където всичко
се руши и рухва...
А в шепите държа -
лотоса на вечността
и искам да опазя
любовта си...!
Застанала на края на света!
Искам да изкореня завинаги
злото от себе си...
И в този негостоприемен свят
там някъде в сърцето ми
блести , блести светлина!
За да мога да си спомня
за пътя на душата...
Защото все към нея вървя,
падам и ставам под
капризите на времето
в което живея...
И вярвам, че светът
е прекрасен и тъй съвършен!
И взирам се в портала
на златното бъдеще...
Където белият лотос
разлиства листенца
със всички без цени
човешки добродетели!
Справедливост!
Благодарност!
Доброта!
Честност!
Вяра!
Надежда!
Любов...
Защото ние сме хората -
които трябва да разтворят
сърцата си за любовта...
За да пребъдем!
За да ни има...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
