За раздялата
"С теб вървим по пътища различни."
"Разпятие" – Борислав Владиков
Колкото от мен си надалече,
толкова изстива ми сърцето.
Самотата с мене се облече...
Слага тъжна сянка на лицето.
Името ти време го затрупва.
Избледняваш ти във паметта ми.
Всяка мъка в мен сега се струпва...
Бавно, тъжно съхне есента ми.
Щом от мен си толкова далече,
пътищата щом не се събират,
всички чувства губят смисъл вече –
само за раздялата лобират.
Щом любов дори не ни събира,
всичките мераци са безлични.
Всеки сам живота си избира.
"С теб вървим по пътища различни!"
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Докосваш...!
-
Хубаво си го казал, Никола. Само Бог е в състояние да събира пътища. Хората могат да събират единствено вектори и числа. Поздравление за стиха! Оценявам високо.
-
Благодаря ви Владо и Ес и! Радвам се, че оценява те написаното! Лека и спокойна вечер!
-
За жалост често се случва да се разминем, да въвим по различни пътища, да гледаме в различни посоки. Поздравления за стиха, Никола!
-
Тъжен, но хубав стих!
-
Благодаря!Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен!
-
Страхотно! Много близко до сърцето! Хареса ми
-
Жалко, но често се среща! Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Пожелавам ви хубав и творчески ден! Поздрави!