За раздялата
"С теб вървим по пътища различни."
"Разпятие" – Борислав Владиков
Колкото от мен си надалече,
толкова изстива ми сърцето.
Самотата с мене се облече...
Слага тъжна сянка на лицето.
Името ти време го затрупва.
Избледняваш ти във паметта ми.
Всяка мъка в мен сега се струпва...
Бавно, тъжно съхне есента ми.
Щом от мен си толкова далече,
пътищата щом не се събират,
всички чувства губят смисъл вече –
само за раздялата лобират.
Щом любов дори не ни събира,
всичките мераци са безлични.
Всеки сам живота си избира.
"С теб вървим по пътища различни!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
