6 mar 2015, 22:14

За селото ни - реквием

  Poesía
457 0 0

За селото ни - реквием!

Днес селото ни е съвсем различно!
И друг е вече, селския народ...
Промяната се чувства драматично,
не сее то, а търси само плод!

Туй са неща съвсем несъвместими...
Днес никой в селото не става в пет...
И няма селяни неуморими,
и никой вече не върви напред!

Тук само пенсийките са на мода!
И сятия във двора зеленчук!
Не се измъчва днес народа,
все животинки да си гледа тук!

Тук тропат само старците с бастуни...
И не се чуват детски гласове...
И спряха клюките за "цуни-гуни",
тъй както е било от векове.

А селото щом няма училище,
готово е наскоро да умре...
Без веселби във селското хорище...
И селянина... гдето не оре!

Не малка част от къщите са пусти!
По- зла съдбата ни не е била!
Тук  бабите облечени във черни фусти,
изпращат свойте български села!

И с тези пенсийки за хляб и мляко
и с малкото очуван зеленчук,
тук всеки селянин реда си чака,
и безнадеждно си живурка тук...

За жалост селото доизживява,
и селяните едва го крепят...
А българското, селото го дава!
Тук за България не виждам път!







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...